За пръв път чувах как пищят съседите,
и първите петли, преди линейката.
Две сини лампи ослепиха времето.
Сестричката ми плака за фенерчето си.
Чертаха с тебешир. А фотографите
пощракаха за утрешната хроника.
Достойно се усмихвах. Като паметник.
Сестричката ми плака за бонбони.
Изнесоха в носилка първо мама,
и татко - с пет минути закъснение.
Зарити под чаршафи, като ангели...
Сестричката ми плака. Вместо мене.