Да те искам сто пъти сърцето ми това избра,
и деветдесет и девет опита завършиха в калта.
Един запазих като последен реверанс към теб -
един остана, за да запомня и да знам, че съм човек.
Остана ми една частица и за нея не сгреших
но не знам да я държа ли здраво до наивност, разбери -
деветдесет и девет болки и толкова лъжи
И за стотен път реших да ти я дам дори да заболи!
© Никола Станиславов Todos los derechos reservados