Сетен път
Да те искам сто пъти сърцето ми това избра,
и деветдесет и девет опита завършиха в калта.
Един запазих като последен реверанс към теб -
един остана, за да запомня и да знам, че съм човек.
Остана ми една частица и за нея не сгреших
но не знам да я държа ли здраво до наивност, разбери -
деветдесет и девет болки и толкова лъжи
И за стотен път реших да ти я дам дори да заболи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Станиславов Все права защищены