Сетива

14 mar 2021, 7:54

Poesía

569 0 2

Не виждаш ли край тебе красотата?
Огледай се и ще я видиш ти.
Не чуваш ли вика на тишината?
Ослушай се, край тебе тя крещи.

Не чувстваш ли дъха на пролетта,
как с порива на южен вятър топъл,
събужда по Земята любовта,
извиквайки в душата нежен вопъл?

Не вярваш ли, че може добротата,
света модерен днес да промени,
да върне тя в сърцата топлината
и вярата ни в утрешните дни?

Не мислиш ли, че сбъдват се мечтите,
когато ти към тях си устремен
и като малко въгленче в гърдите
надеждата подклаждат всеки ден?...

Изгубиш ли в живота сетивата,
захвърляш си душата в тъмнина,
обричаш я да страда в самотата,
без топлина, любов и светлина!

Николай Димов

La obra participa en el concurso:

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2021-03-14T11:33:24+02:00

Мъдро и със сетива насочени към доброто! Поздравявам те 😃
amethyst (Калин Пантов)

2021-03-14T08:39:38+02:00

Красиво и истинно! Успех!