Сетива
Не виждаш ли край тебе красотата?
Огледай се и ще я видиш ти.
Не чуваш ли вика на тишината?
Ослушай се, край тебе тя крещи.
Не чувстваш ли дъха на пролетта,
как с порива на южен вятър топъл,
събужда по Земята любовта,
извиквайки в душата нежен вопъл?
Не вярваш ли, че може добротата,
света модерен днес да промени,
да върне тя в сърцата топлината
и вярата ни в утрешните дни?
Не мислиш ли, че сбъдват се мечтите,
когато ти към тях си устремен
и като малко въгленче в гърдите
надеждата подклаждат всеки ден?...
Изгубиш ли в живота сетивата,
захвърляш си душата в тъмнина,
обричаш я да страда в самотата,
без топлина, любов и светлина!
Николай Димов
© Николай Димов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Мъдро и със сетива насочени към доброто! Поздравявам те 😃
-
Красиво и истинно! Успех!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
