Сетива
Не виждаш ли край тебе красотата?
Огледай се и ще я видиш ти.
Не чуваш ли вика на тишината?
Ослушай се, край тебе тя крещи.
Не чувстваш ли дъха на пролетта,
как с порива на южен вятър топъл,
събужда по Земята любовта,
извиквайки в душата нежен вопъл?
Не вярваш ли, че може добротата,
света модерен днес да промени,
да върне тя в сърцата топлината
и вярата ни в утрешните дни?
Не мислиш ли, че сбъдват се мечтите,
когато ти към тях си устремен
и като малко въгленче в гърдите
надеждата подклаждат всеки ден?...
Изгубиш ли в живота сетивата,
захвърляш си душата в тъмнина,
обричаш я да страда в самотата,
без топлина, любов и светлина!
Николай Димов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николай Димов Все права защищены
