10 oct 2015, 20:43

Сетива

  Poesía » Otra
663 0 4

 

Белезите са клепачи
на заспали рани
вдъхващи от здрача
спомени издрани;
Като мен сънуват само
будни щом останат

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Едно е ясно, Валери; на нас с тебе не бива да ни позволяват да композираме истински влакове
    Хубаво се получи, че си поприказвахме така. Темата стана категорично железопътна. Аз ще отивам за депо.
  • Символиката е ясна:
    Най-лесно е да си пътник, да, само да не е в БДЖ
    А иначе пътникът отговорност не носи и се движи по пътя на най-малкото съпротивление.
    В моя влак предпоследният вагон трака леко накриво. Трябваше да се сетя... че кой закача пътнически вагон в товарна композиция?!
    Компромисите са опасно нещо, ама като за веднъж, нека; важното е да не дерейлира
  • Ритмично тракане,
    и ето, влакът е.
    Добре дошъл, кондукторе!
    Ще проверят спирачките,
    макар че, гледам ги, ловят.
    Ти слез и отмори след дълъг път
  • Благодаря за коментарите!

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...