10 oct 2015, 20:43

Сетива

  Poesía » Otra
660 0 4

 

Белезите са клепачи
на заспали рани
вдъхващи от здрача
спомени издрани;
Като мен сънуват само
будни щом останат

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Едно е ясно, Валери; на нас с тебе не бива да ни позволяват да композираме истински влакове
    Хубаво се получи, че си поприказвахме така. Темата стана категорично железопътна. Аз ще отивам за депо.
  • Символиката е ясна:
    Най-лесно е да си пътник, да, само да не е в БДЖ
    А иначе пътникът отговорност не носи и се движи по пътя на най-малкото съпротивление.
    В моя влак предпоследният вагон трака леко накриво. Трябваше да се сетя... че кой закача пътнически вагон в товарна композиция?!
    Компромисите са опасно нещо, ама като за веднъж, нека; важното е да не дерейлира
  • Ритмично тракане,
    и ето, влакът е.
    Добре дошъл, кондукторе!
    Ще проверят спирачките,
    макар че, гледам ги, ловят.
    Ти слез и отмори след дълъг път
  • Благодаря за коментарите!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...