Oct 10, 2015, 8:43 PM

Сетива

  Poetry » Other
658 0 4

 

Белезите са клепачи
на заспали рани
вдъхващи от здрача
спомени издрани;
Като мен сънуват само
будни щом останат

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • Едно е ясно, Валери; на нас с тебе не бива да ни позволяват да композираме истински влакове
    Хубаво се получи, че си поприказвахме така. Темата стана категорично железопътна. Аз ще отивам за депо.
  • Символиката е ясна:
    Най-лесно е да си пътник, да, само да не е в БДЖ
    А иначе пътникът отговорност не носи и се движи по пътя на най-малкото съпротивление.
    В моя влак предпоследният вагон трака леко накриво. Трябваше да се сетя... че кой закача пътнически вагон в товарна композиция?!
    Компромисите са опасно нещо, ама като за веднъж, нека; важното е да не дерейлира
  • Ритмично тракане,
    и ето, влакът е.
    Добре дошъл, кондукторе!
    Ще проверят спирачките,
    макар че, гледам ги, ловят.
    Ти слез и отмори след дълъг път
  • Благодаря за коментарите!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...