poem_lady (Фери)
46 832
15 jun 2010, 22:53

Северният вятър 

  Poesía » De amor
953 0 4

По пътя си помита всичко

северният вятър - мойта воля.
Зоркият ми поглед ме насочва,

краката ми към теб ме водят, обич моя.

По пътя си потъпквам и премазвам

следите на несправедливостта -
не може да ме нарани кошмарът,

нито сивата тъга.

През лабиринта гордо крача,

не зная накъде вървя,
но не спирам, смело стъпвам в здрача

и тихичко на глас редя:

"Животът лабиринт е страшен,

 за забавление измислен сякаш,
но зловещият му смях не е забавен,

а тъжен, призрачен и мрачен.

Странни пътища проправя ни съдбата,

бягайки от този смях,
а той лъжлив е, даже празен -

ключът е да не те е страх!

На всеки ъгъл дебне, чака

пропаст или демон зъл,
но те са само сенки - игра на светлината,

никой дух да ме нарани не би могъл!"

Още много път остава - душата ще се бие,

ако трябва ще пълзи
и не страх, а нетърпение ме завладява,

трепет радостен, дори сълзи!

Тичам вече и тупти, подскача,

блъска се във мен сърцето,
"Ще мина и през таз задача",

казва то, от нетърпение обзето!

 

Едно-едничко ме поддържа жива в този свят намразен и проклет
- когато изпитанието свърши, на изхода ще се чакаме с теб!

© Фери Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??