Северният вятър
По пътя си помита всичко
северният вятър - мойта воля.
Зоркият ми поглед ме насочва,
краката ми към теб ме водят, обич моя.
По пътя си потъпквам и премазвам
следите на несправедливостта -
не може да ме нарани кошмарът,
нито сивата тъга.
През лабиринта гордо крача,
не зная накъде вървя,
но не спирам, смело стъпвам в здрача
и тихичко на глас редя:
"Животът лабиринт е страшен,
за забавление измислен сякаш,
но зловещият му смях не е забавен,
а тъжен, призрачен и мрачен.
Странни пътища проправя ни съдбата,
бягайки от този смях,
а той лъжлив е, даже празен -
ключът е да не те е страх!
На всеки ъгъл дебне, чака
пропаст или демон зъл,
но те са само сенки - игра на светлината,
никой дух да ме нарани не би могъл!"
Още много път остава - душата ще се бие,
ако трябва ще пълзи
и не страх, а нетърпение ме завладява,
трепет радостен, дори сълзи!
Тичам вече и тупти, подскача,
блъска се във мен сърцето,
"Ще мина и през таз задача",
казва то, от нетърпение обзето!
Едно-едничко ме поддържа жива в този свят намразен и проклет
- когато изпитанието свърши, на изхода ще се чакаме с теб!
© Фери All rights reserved.
