22 ago 2015, 20:05

Seymour

  Poesía
867 2 3

Прости ми, че не вярвам в тебе, Боже,

но нямам хляб, за да си купя вяра.

Ти знаеш, днес е невъзможно.

Пред празна шепа храмът не отваря.

 

Прости ми, че не зная да се моля.

Научиха ни да не се навеждаме.

Жигосаха ни с аленото „хора”

и ни обраха откъм преданост.

 

Облякоха ни с плът и ни поведоха.

Небето омагьосаха в таван.

Вратата ни оставиха открехната,

но нямахме с какво да видим храма.

 

Прости ми, че не виждам светлината ти.

А толкова желаех да я зърна.

Но ето, коленича във краката ти.

И моля те очите да ни върнеш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ралица Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...