Seymour
Прости ми, че не вярвам в тебе, Боже,
но нямам хляб, за да си купя вяра.
Ти знаеш, днес е невъзможно.
Пред празна шепа храмът не отваря.
Прости ми, че не зная да се моля.
Научиха ни да не се навеждаме.
Жигосаха ни с аленото „хора”
и ни обраха откъм преданост.
Облякоха ни с плът и ни поведоха.
Небето омагьосаха в таван.
Вратата ни оставиха открехната,
но нямахме с какво да видим храма.
Прости ми, че не виждам светлината ти.
А толкова желаех да я зърна.
Но ето, коленича във краката ти.
И моля те очите да ни върнеш.
© Ралица All rights reserved.
