Seymour

Rambi (Ралица)
66 29

22 авг. 2015 г., 20:05

Поэзия

531 2 3

Прости ми, че не вярвам в тебе, Боже,

но нямам хляб, за да си купя вяра.

Ти знаеш, днес е невъзможно.

Пред празна шепа храмът не отваря.

Прости ми, че не зная да се моля.

Научиха ни да не се навеждаме.

Жигосаха ни с аленото „хора”

и ни обраха откъм преданост.

Облякоха ни с плът и ни поведоха.

Небето омагьосаха в таван.

Вратата ни оставиха открехната,

но нямахме с какво да видим храма.

Прости ми, че не виждам светлината ти.

А толкова желаех да я зърна.

Но ето, коленича във краката ти.

И моля те очите да ни върнеш.