22 авг. 2015 г., 20:05

Seymour 

  Поэзия
544 2 3

Прости ми, че не вярвам в тебе, Боже,

но нямам хляб, за да си купя вяра.

Ти знаеш, днес е невъзможно.

Пред празна шепа храмът не отваря.

 

Прости ми, че не зная да се моля.

Научиха ни да не се навеждаме.

Жигосаха ни с аленото „хора”

и ни обраха откъм преданост.

 

Облякоха ни с плът и ни поведоха.

Небето омагьосаха в таван.

Вратата ни оставиха открехната,

но нямахме с какво да видим храма.

 

Прости ми, че не виждам светлината ти.

А толкова желаех да я зърна.

Но ето, коленича във краката ти.

И моля те очите да ни върнеш.

© Ралица Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??