9 oct 2017, 10:28

Сезони

  Poesía » Otra
708 0 0

Меката коприна уви ми рамената,
пое ме в прегръдка и принесе във земята.
Бликна вир от капки росни,
нежно вплитащи се в косите абаносни.
Над мен премина връщаща се птица
прелетла пътя до вечната зорница.


Вгледан там из далечината
нещо страстно, ме поведе за раката.
Сред цвят и слънце ясно, аз в танго,
зейнал като ужасяващо петно.
Нещото което не биваше да бъде там,
нещото от което светлината я е срам.


И щом черното започна да бледнее,
цвета наоколо усетих, да старее.
Слънцето притихна своя плам,
света превърна се жълтеникав блян.
Листа хвръкнаха като мирис от парфюм
и вплетоха само за мен, чер костюм.

Всичко започна бавно да изстива
и цвета неусетно в бяло да прелива
Самият аз превръщах се във сняг
за живота си, аз хвърлих се във бяг.
Да отворя очи някак си успях
чул гласа ѝ, руля на съдбата завъртях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Калоян Велинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...