Меката коприна уви ми рамената,
пое ме в прегръдка и принесе във земята.
Бликна вир от капки росни,
нежно вплитащи се в косите абаносни.
Над мен премина връщаща се птица
прелетла пътя до вечната зорница.
Вгледан там из далечината
нещо страстно, ме поведе за раката.
Сред цвят и слънце ясно, аз в танго,
зейнал като ужасяващо петно.
Нещото което не биваше да бъде там,
нещото от което светлината я е срам. ...