Есента напомня сезоните на любовта ни.

Как след едно горещо лято

сутрините с теб станаха студени.

Листа, изгорели от горещи страсти

и сърца след тях, оставени на части.

Лепя листа на бялата хартия,

но се чупят на парчета спомени.

В тъмното се пази всичко лично,

Денят притихва във прозорците отворени

и думите остават премълчани,

там сме винаги разбрани.

В него болката е поносима...

Взе ми цветовете и замина.

Става бяло, идва зима.

Студът ми е приятел.

В него болката е поносима...