Сезони
970
0
0
Есента напомня сезоните на любовта ни.
Как след едно горещо лято
сутрините с теб станаха студени.
Листа, изгорели от горещи страсти
и сърца след тях, оставени на части.
Лепя листа на бялата хартия,
но се чупят на парчета спомени.
В тъмното се пази всичко лично,
Денят притихва във прозорците отворени
и думите остават премълчани,
там сме винаги разбрани.
В него болката е поносима...
Взе ми цветовете и замина.
Става бяло, идва зима.
Студът ми е приятел.
В него болката е поносима...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Черната Далия Всички права запазени
