28 jul 2007, 23:50

Сезони

  Poesía
996 0 7

 

Ранно кокиче

разтваря смело листа

над мекия сняг.


***


Песен на щурец.

Вятърът спи в омая

сред тучна трева.


***


С шарена черга

завива голия хълм

северен вятър.

 


***


Топла камина.

сребърeн скреж рисува

смълчани  стъкла.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелина Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това за двойките го предложих преди година, но явно няма да стане никога. Мен като ми харесва нещо давам 6, ако не , не давам оценка, с изключение на случаиите, когато наистина ми се разваля настроението. Тогава се обосновавам. Скъпа, а ти защо пишеш само двойки Видя ли сега, как се чувстват тийнейджърите
  • Радвам се...
  • Благодаря, Георги. Твоето мнение ме интересуваше много...
  • и тези тристишия ми харесват... поздравче!
  • Много хубаво

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...