Jul 28, 2007, 11:50 PM

Сезони

  Poetry
989 0 7

 

Ранно кокиче

разтваря смело листа

над мекия сняг.


***


Песен на щурец.

Вятърът спи в омая

сред тучна трева.


***


С шарена черга

завива голия хълм

северен вятър.

 


***


Топла камина.

сребърeн скреж рисува

смълчани  стъкла.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангелина Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Това за двойките го предложих преди година, но явно няма да стане никога. Мен като ми харесва нещо давам 6, ако не , не давам оценка, с изключение на случаиите, когато наистина ми се разваля настроението. Тогава се обосновавам. Скъпа, а ти защо пишеш само двойки Видя ли сега, как се чувстват тийнейджърите
  • Радвам се...
  • Благодаря, Георги. Твоето мнение ме интересуваше много...
  • и тези тристишия ми харесват... поздравче!
  • Много хубаво

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...