Есента пуста е и кална.

А студът донесе много дъжд

и щом на земята падна,

намокри таз умряла пръст.

И тревите, и дърветата, и хората

сковаха се в безчувствен лед.

И всичко стана мрачно и бездушно,

погълнат е от гъстата мъгла светът.

                     ***

Дойде снегът - бял и чист,

замени сивата покривка.

Настана ведро вън,

но не донесе ни усмивка.

Отново студ, пързаля се,

обувките снега пропускат.

Вървят измръзнали крака

и бързат да се върнат вкъщи

                     ***

Но и това ще мине, ще дойде тя.

По-хубава от всички други.

Пролетта ще промени света.

И ще пробуди всички луди.

Цъфтят дървета и пеят птици,

а слънцето небето гали мило.

Но и в нея има нещо гнило,

тя пошло граби любовта.

                    ***

Виж, лятото - то ще е красиво.

И весели, децата ще пищят.

Ще бъде диво и любимо

и много бебета ще се родят.

Горещо, задушно и пустинно,

дори водите няма да го разхладят.

Ще се сърди, че не ще да си отиде

и в бунта си ще вземе нечий чужд живот.

                    ***

Есента е пуста, кална и студена.

Но носи тя много цветове.

И ако отвориш си сърцето мрачно,

ще влязат в теб безбройни листове.

Ще те стопли умиращото слънце,

ще усетиш аромата на изсъхнали цветя,

ще сложиш топлите си дрехи

и там под листопада, ако си щастливец,

ще те срещне любовта!!!

                                                          15.02.2011 г.