22.02.2011 г., 20:49

Сезони

871 0 2

Есента пуста е и кална.

А студът донесе много дъжд

и щом на земята падна,

намокри таз умряла пръст.

 

И тревите, и дърветата, и хората

сковаха се в безчувствен лед.

И всичко стана мрачно и бездушно,

погълнат е от гъстата мъгла светът.

                     ***

Дойде снегът - бял и чист,

замени сивата покривка.

Настана ведро вън,

но не донесе ни усмивка.

 

Отново студ, пързаля се,

обувките снега пропускат.

Вървят измръзнали крака

и бързат да се върнат вкъщи

                     ***

Но и това ще мине, ще дойде тя.

По-хубава от всички други.

Пролетта ще промени света.

И ще пробуди всички луди.

 

Цъфтят дървета и пеят птици,

а слънцето небето гали мило.

Но и в нея има нещо гнило,

тя пошло граби любовта.

                    ***

Виж, лятото - то ще е красиво.

И весели, децата ще пищят.

Ще бъде диво и любимо

и много бебета ще се родят.

 

Горещо, задушно и пустинно,

дори водите няма да го разхладят.

Ще се сърди, че не ще да си отиде

и в бунта си ще вземе нечий чужд живот.

                    ***

Есента е пуста, кална и студена.

Но носи тя много цветове.

И ако отвориш си сърцето мрачно,

ще влязат в теб безбройни листове.

 

Ще те стопли умиращото слънце,

ще усетиш аромата на изсъхнали цветя,

ще сложиш топлите си дрехи

и там под листопада, ако си щастливец,

ще те срещне любовта!!!

                                                          15.02.2011 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...