Ти си моите сезони -
пролет, лято, есен, зима.
Облеклото как да сменям
научи ме пак, любима.
Пролетта ти щом се пукне,
груби ръкавици слагам.
Пред цвета, докрай разцъфнал,
вълнен шал носа ми стяга.
Твойто лято ме заварва
с поло и балтон навлечен.
В зимата ти, тъй коварна,
аз по бански съм съблечен.
Есента ти е дъждовна,
облаци в очите плуват.
Без чадър, измокрен бродя,
босоног по пътя труден.
Знам, че грешката е в мен,
в сбърканата ми одежда.
С времето ти в крак да бъда
е последната надежда.
© Ники Todos los derechos reservados