21 нояб. 2009 г., 14:50

Сезони

987 0 10

Ти си моите сезони -

пролет, лято, есен, зима.

Облеклото как да сменям

научи ме пак, любима.

 

Пролетта ти щом се пукне,

груби ръкавици слагам.

Пред цвета, докрай разцъфнал,

вълнен шал носа ми стяга.

 

Твойто лято ме заварва

с поло и балтон навлечен.

В зимата ти, тъй коварна,

аз по бански съм съблечен.

 

Есента ти е дъждовна,

облаци в очите плуват.

Без чадър, измокрен бродя,

босоног по пътя труден.

 

Знам, че грешката е в мен,

в сбърканата ми одежда.

С времето ти в крак да бъда

е последната надежда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ники Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...