Nov 21, 2009, 2:50 PM

Сезони

  Poetry » Love
986 0 10

Ти си моите сезони -

пролет, лято, есен, зима.

Облеклото как да сменям

научи ме пак, любима.

 

Пролетта ти щом се пукне,

груби ръкавици слагам.

Пред цвета, докрай разцъфнал,

вълнен шал носа ми стяга.

 

Твойто лято ме заварва

с поло и балтон навлечен.

В зимата ти, тъй коварна,

аз по бански съм съблечен.

 

Есента ти е дъждовна,

облаци в очите плуват.

Без чадър, измокрен бродя,

босоног по пътя труден.

 

Знам, че грешката е в мен,

в сбърканата ми одежда.

С времето ти в крак да бъда

е последната надежда.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ники All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...