21.11.2009 г., 14:50

Сезони

988 0 10

Ти си моите сезони -

пролет, лято, есен, зима.

Облеклото как да сменям

научи ме пак, любима.

 

Пролетта ти щом се пукне,

груби ръкавици слагам.

Пред цвета, докрай разцъфнал,

вълнен шал носа ми стяга.

 

Твойто лято ме заварва

с поло и балтон навлечен.

В зимата ти, тъй коварна,

аз по бански съм съблечен.

 

Есента ти е дъждовна,

облаци в очите плуват.

Без чадър, измокрен бродя,

босоног по пътя труден.

 

Знам, че грешката е в мен,

в сбърканата ми одежда.

С времето ти в крак да бъда

е последната надежда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ники Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...