21.11.2009 г., 14:50

Сезони

991 0 10

Ти си моите сезони -

пролет, лято, есен, зима.

Облеклото как да сменям

научи ме пак, любима.

 

Пролетта ти щом се пукне,

груби ръкавици слагам.

Пред цвета, докрай разцъфнал,

вълнен шал носа ми стяга.

 

Твойто лято ме заварва

с поло и балтон навлечен.

В зимата ти, тъй коварна,

аз по бански съм съблечен.

 

Есента ти е дъждовна,

облаци в очите плуват.

Без чадър, измокрен бродя,

босоног по пътя труден.

 

Знам, че грешката е в мен,

в сбърканата ми одежда.

С времето ти в крак да бъда

е последната надежда.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ники Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...