Сезони

СЕЗОНИ

Вървя по улиците вечер, плаха,

в прозорците на къщите се взирам,

жадуваната моя топла стряха

сред толкоз много стрехи не намирам

Навън сега е зима белоснежна.

Като премръзнало врабче сакато

за топлина копнея, обич нежна,

но где остана, тъй далече, мойто лято?

Дали аз нежна пролет ще дочакам,

да се порадвам на мечта красива,

на мъжко рамо мъка да изплача,

да бъда мъничко поне щастлива?