15 февр. 2011 г., 19:41

Сезони

530 0 0

СЕЗОНИ

 

Вървя по улиците вечер, плаха,

в прозорците на къщите се взирам,

жадуваната моя топла стряха

сред толкоз много стрехи не намирам

 

Навън сега е зима белоснежна.

Като премръзнало врабче сакато

за топлина копнея, обич нежна,

но где остана, тъй далече, мойто лято?

 

Дали аз нежна пролет ще дочакам,

да се порадвам на мечта красива,

на мъжко рамо мъка да изплача,

да бъда мъничко поне щастлива?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анка Келешева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...