Сезони

Poetry

529 0 0

СЕЗОНИ

Вървя по улиците вечер, плаха,

в прозорците на къщите се взирам,

жадуваната моя топла стряха

сред толкоз много стрехи не намирам

Навън сега е зима белоснежна.

Като премръзнало врабче сакато

за топлина копнея, обич нежна,

но где остана, тъй далече, мойто лято?

Дали аз нежна пролет ще дочакам,

да се порадвам на мечта красива,

на мъжко рамо мъка да изплача,

да бъда мъничко поне щастлива?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0