Пролет е, есен е, лято е, зима е.

Всички сезони в любовта ги има.

Пролет е, цъфтят цветя,

срещат се два чифта очи и разцъфва любовта.

Красива, свежа, млада и толкова невинна,

като току-що пробуден от слънчевата нежност цвят.

Двама млади откриват слънцето в този мрачен свят.

Лято е, жега е.

Невинността, горещите чувства заменят със страстта.

Любовта гори, горят сърцата, горят телата.

Изпепелява този сезон душата.

Но ето, есен идва, започва листопадът.

Падат мечтите, падат копнежите.

Идва време на компромиси, а от тях боли.

Изграденото малко по малко започва да се руши.

Листо по листо, сълза по сълза,

започва с есента и сезона на дъжда.

Зима е вече. Изстинали са чувствата.

Сърцето заспива дълбок, леден сън.

След пролетта - лято, след лятото - есен, след есента - зима, след зимата - наново.

Пролет е, есен е, лято е, зима е.

Всички сезони в любовта ги има.