11 ene 2012, 11:58

Сезоните на любовта

1.2K 0 6

Самотен бряг и морски бриз,
навяващ спомени и болка.
Мечта - изпълнена с каприз,
поела свойта обиколка.

Поле дъждовно, тъжна песен,
небето плачещо със мен.
Въздишка тиха - нос провесен,
разсъдък, в полет устремен.

Гора вековна, снежна диря,
затулен друм напред.
И сам копнежът  - път намира,
сиротно скита се навред.

Поля зелени, дъх на младост,
отново бликна светлина.
Любов омайна -  носи радост,
обвита в нежна пелена!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пламен Енчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...