Сезоните на любовта
Самотен бряг и морски бриз,
навяващ спомени и болка.
Мечта - изпълнена с каприз,
поела свойта обиколка.
Поле дъждовно, тъжна песен,
небето плачещо със мен.
Въздишка тиха - нос провесен,
разсъдък, в полет устремен.
Гора вековна, снежна диря,
затулен друм напред.
И сам копнежът - път намира,
сиротно скита се навред.
Поля зелени, дъх на младост,
отново бликна светлина.
Любов омайна - носи радост,
обвита в нежна пелена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пламен Енчев Всички права запазени
