Самотен бряг и морски бриз,
навяващ спомени и болка.
Мечта - изпълнена с каприз,
поела свойта обиколка.
Поле дъждовно, тъжна песен,
небето плачещо със мен.
Въздишка тиха - нос провесен,
разсъдък, в полет устремен.
Гора вековна, снежна диря,
затулен друм напред.
И сам копнежът - път намира,
сиротно скита се навред.
Поля зелени, дъх на младост,
отново бликна светлина.
Любов омайна - носи радост,
обвита в нежна пелена!
© Пламен Енчев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
