Сезоните на поета

6 ago 2014, 19:42

Poesía

262 0 2

Когато облак се разтърси

над тихи и студени брегове,

утехата поета търси

във падналите бели снегове.

Когато пролет се разлиства

и блеснат ярко свежи цветове,

душа поета си прелиства

да го задухат страстни ветрове.

Когато слънце се запалва

и въздухът дори се горещи,

поета слънцето погалва,

а мъката в сърцето му крещи.

Когато есен в дрехи нови

засили нощните му страхове,

във пъстрите листа се рови-

в нозете му да падат стихове!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

mariniki (Магдалена Костадинова)

2014-08-06T20:42:59+03:00

да... вярно и осезаемо, написано
с душа и сърце на поет...
поздравления..
voda (Елица Ангелова)

2014-08-06T20:39:57+03:00

Добре познаваш винаги търсещото и отзоваващо се сърце на поета, Колич.