Когато облак се разтърси
над тихи и студени брегове,
утехата поета търси
във падналите бели снегове.
Когато пролет се разлиства
и блеснат ярко свежи цветове,
душа поета си прелиства
да го задухат страстни ветрове.
Когато слънце се запалва
и въздухът дори се горещи,
поета слънцето погалва,
а мъката в сърцето му крещи.
Когато есен в дрехи нови
засили нощните му страхове,
във пъстрите листа се рови-
в нозете му да падат стихове!
© Никола Апостолов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
