Сезоните на поета
Когато облак се разтърси
над тихи и студени брегове,
утехата поета търси
във падналите бели снегове.
Когато пролет се разлиства
и блеснат ярко свежи цветове,
душа поета си прелиства
да го задухат страстни ветрове.
Когато слънце се запалва
и въздухът дори се горещи,
поета слънцето погалва,
а мъката в сърцето му крещи.
Когато есен в дрехи нови
засили нощните му страхове,
във пъстрите листа се рови-
в нозете му да падат стихове!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
