9 jul 2007, 9:08

Сезоните на съня

  Poesía
915 0 5
Веднъж сънувах сън.
Разкривайки се той пред мен с магичен звън,
показа ми видения
за самодиви, елфи, привидения.

Остави ме без дъх да вдишвам свободата,
да виждам там, в далечината.
Да се вгледам и в лицата, на онези,
що света въртяха и криеха се във мъглата...

Феи ефирни пробудиха се за живот.
Пяха се легенди за заветният Кивот.
Рицари горещи молитви мълвят, 
чакайки стрелите пъстропери въздуха да прободат.

Морски пясък изгори земята,
птици с писък отпиват свободата.
Блестяха сред топло индиго звездите,
разстилаха се по небето на луната косите.

А аз съм в свят, облян в красиви шарки.
От кафеви стълбове извезани са арки.
Сред цветовете на опадалата шума
се редят сказания за дракони и копието на Хума.

Снежни преспи хълмовете красят,
като със захарен памук покрит бе градът.
Всяка снежинка уморено блести...
чака кротко и нежно да заспи...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Танцуващо Небе Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много красиво, нежно и ефирно. Браво!
  • Как може някой за истини да прави на пук След като не съблюдавам ритъма трудно може той да е в ред - благодаря за коментара. По мое мнение трябва да има повече критики, така или иначе. Поздрави
  • Хубаво е, но на места ритмиката ти се губи!
    Дано не те обидя!
    Иначе можеш да ми тряснеш някоя 2ка!
    Аз вече свиквам!
  • Морски пясък изгори земята,
    птици с писък отпиват свободата.
    Блестяха сред топло индиго звездите,
    разстилаха се по небето на луната косите.

    Това най-много ми хареса!Страхотно е!Браво, Бо
  • Хубаво е,като приказка!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...