Веднъж сънувах сън. Разкривайки се той пред мен с магичен звън, показа ми видения за самодиви, елфи, привидения.
Остави ме без дъх да вдишвам свободата, да виждам там, в далечината. Да се вгледам и в лицата, на онези, що света въртяха и криеха се във мъглата...
Феи ефирни пробудиха се за живот. Пяха се легенди за заветният Кивот. Рицари горещи молитви мълвят, чакайки стрелите пъстропери въздуха да прободат.
Морски пясък изгори земята, птици с писък отпиват свободата. Блестяха сред топло индиго звездите, разстилаха се по небето на луната косите.
А аз съм в свят, облян в красиви шарки. От кафеви стълбове извезани са арки. Сред цветовете на опадалата шума се редят сказания за дракони и копието на Хума.
Снежни преспи хълмовете красят, като със захарен памук покрит бе градът. Всяка снежинка уморено блести... чака кротко и нежно да заспи...
Как може някой за истини да прави на пук След като не съблюдавам ритъма трудно може той да е в ред - благодаря за коментара. По мое мнение трябва да има повече критики, така или иначе. Поздрави
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Report an issue
Flag us for an inappropriate content which does not comply with the rules, authorship or ethic norms.
Please write only as a last resort with a specific indication of the irregularity and the availability of evidence!