9.07.2007 г., 9:08

Сезоните на съня

907 0 5
Веднъж сънувах сън.
Разкривайки се той пред мен с магичен звън,
показа ми видения
за самодиви, елфи, привидения.

Остави ме без дъх да вдишвам свободата,
да виждам там, в далечината.
Да се вгледам и в лицата, на онези,
що света въртяха и криеха се във мъглата...

Феи ефирни пробудиха се за живот.
Пяха се легенди за заветният Кивот.
Рицари горещи молитви мълвят, 
чакайки стрелите пъстропери въздуха да прободат.

Морски пясък изгори земята,
птици с писък отпиват свободата.
Блестяха сред топло индиго звездите,
разстилаха се по небето на луната косите.

А аз съм в свят, облян в красиви шарки.
От кафеви стълбове извезани са арки.
Сред цветовете на опадалата шума
се редят сказания за дракони и копието на Хума.

Снежни преспи хълмовете красят,
като със захарен памук покрит бе градът.
Всяка снежинка уморено блести...
чака кротко и нежно да заспи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Танцуващо Небе Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много красиво, нежно и ефирно. Браво!
  • Как може някой за истини да прави на пук След като не съблюдавам ритъма трудно може той да е в ред - благодаря за коментара. По мое мнение трябва да има повече критики, така или иначе. Поздрави
  • Хубаво е, но на места ритмиката ти се губи!
    Дано не те обидя!
    Иначе можеш да ми тряснеш някоя 2ка!
    Аз вече свиквам!
  • Морски пясък изгори земята,
    птици с писък отпиват свободата.
    Блестяха сред топло индиго звездите,
    разстилаха се по небето на луната косите.

    Това най-много ми хареса!Страхотно е!Браво, Бо
  • Хубаво е,като приказка!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...