9.07.2007 г., 9:08

Сезоните на съня

909 0 5
Веднъж сънувах сън.
Разкривайки се той пред мен с магичен звън,
показа ми видения
за самодиви, елфи, привидения.

Остави ме без дъх да вдишвам свободата,
да виждам там, в далечината.
Да се вгледам и в лицата, на онези,
що света въртяха и криеха се във мъглата...

Феи ефирни пробудиха се за живот.
Пяха се легенди за заветният Кивот.
Рицари горещи молитви мълвят, 
чакайки стрелите пъстропери въздуха да прободат.

Морски пясък изгори земята,
птици с писък отпиват свободата.
Блестяха сред топло индиго звездите,
разстилаха се по небето на луната косите.

А аз съм в свят, облян в красиви шарки.
От кафеви стълбове извезани са арки.
Сред цветовете на опадалата шума
се редят сказания за дракони и копието на Хума.

Снежни преспи хълмовете красят,
като със захарен памук покрит бе градът.
Всяка снежинка уморено блести...
чака кротко и нежно да заспи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Танцуващо Небе Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много красиво, нежно и ефирно. Браво!
  • Как може някой за истини да прави на пук След като не съблюдавам ритъма трудно може той да е в ред - благодаря за коментара. По мое мнение трябва да има повече критики, така или иначе. Поздрави
  • Хубаво е, но на места ритмиката ти се губи!
    Дано не те обидя!
    Иначе можеш да ми тряснеш някоя 2ка!
    Аз вече свиквам!
  • Морски пясък изгори земята,
    птици с писък отпиват свободата.
    Блестяха сред топло индиго звездите,
    разстилаха се по небето на луната косите.

    Това най-много ми хареса!Страхотно е!Браво, Бо
  • Хубаво е,като приказка!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...