26 ene 2021, 9:55

Сезоните в живота

  Poesía » Otra
628 6 19

 

    

                                                                       26.01.2021
             
                             Сезоните в живота.

           Подобно на четирите сезони във природата-
           свежа пролет, жарко лято, пъстра есен, зиме-
           има, но различно назовани са и при хората
           и половината от тях са с малко тъжно име...

 

           При човека пролетта е МЛАДОСТ и тогава
           той хвърчи, живее бързо, дори не допуска,
           че нещо в бъдещето може да се различава-
           Граби от живота, с влак експрес препуска!

 

           Щом дойде лятото- това е ЗРЕЛОСТ.И той във нея
           дом гради, деца създава, професия осъществява!
           Знае, че сега ако умело и достатъчно посее-
           после ще бере!Постигнатото ще го удовлетворява!

 

           Есента е  СТАРОСТ. Хем береш, каквото си посял,
           хем е тъжно! Можеше до скоро, а вече нямаш сили!
           Също гардероб си! Необходим, но пречи, овехтял!
           Живееш в спомени, ако ги имаш и ти става мило...

 

           Красива, но студена зимата е, затова е  ТЪЖНОСТ!
           Сезон, я го постигнал всеки, я за съжаление- не!
           А оцелелите са грижа за децата, тъй че всъщност-
           безпомощно  са им на гърба като пресъхнало пране!...

 

           Живейте затова със времето и не стойте вътре!
           Каквото мерне се на пътя ви-  вземете го!
           Днешното, несвършено не оставяйте за утре!
           Съдбата минало не връща- ни бодил, нито цвете!...

 

           В изпълнение на желанието на Юри за стих с поука...
             

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Филипова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Силве, току що публикувах "скромен" стих по тоя повод....
  • Честит рожден ден, мила Иржи! Бъди здрава, все така с младо сърце и ни радвай! 💗🌈🥰🌿⚘⚘⚘⚘⚘⚘⚘🌿
  • Благодаря за прегръдката, Дени, винаги имам нужда от такава на приятел! Макар да съм в този последен сезон, благодарение точно на приятелите, с които съм обградена, та още не съм пресъхнало пране....И съм щастлива!
  • Много драматично си описала тази зима. Мисля си аз, че сезоните са само в сърцата 😊
    Сигурна съм, че и в най-лютата зима, една прегръдка може да те отведе право на Екватора 😊
    И точно затова те прегръщам 😊
  • Не можех да прибера стиха си "към дело", докато не ви видях мили Пепи и Светличка! Да ви кажа право, хем съм в четвъртия сезон, хем не го усещам чак толкова тъжен....Толкова неща правя, че дори нямам свободно време! Значи зависи от организацията и от физическото здраве...А освен поуките, които знам, мога да "преподавам" и уроци кое и как съм съхранила!...Благодаря ви!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...