8 feb 2020, 0:02

Сезоните в Нея

1.2K 0 0

Всеки ден започва в зима,
щом от сън се върнеш.
Мразовита моя любима,
щом с виелица обгърнеш.
Снежинка лека неделима,
щом кафето си погълнеш.

 

Пролетта пристига скоро,
щом е светлина в очите.
Разцъфнала си моя горо,
сбъднат сън в мечтите.
Усещам цветовете много,
щом нежност ме обсипе .

 

Радостта лятото запали,
спокойствие в теб цари.
Топлотата нежно гали,
сякаш огън нивите гори.
Чувстата горещи хали, 
жегата не пущат до зори.

 

Вечер непостоянна есен,
събрала всичко досега.
Щастието е топла песен,
умора студената тъга.
Момент кратък не лесен,
подкрепен от младостта.

 

Земята огън побеждава,
въздух пламъкът крепи.
Наслада времето дарява,
със сезоните ти четири.
Любов вечността отдава,
с връзката в душите ни.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Сираков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...