Всеки ден започва в зима,
щом от сън се върнеш.
Мразовита моя любима,
щом с виелица обгърнеш.
Снежинка лека неделима,
щом кафето си погълнеш.
Пролетта пристига скоро,
щом е светлина в очите.
Разцъфнала си моя горо,
сбъднат сън в мечтите.
Усещам цветовете много,
щом нежност ме обсипе .
Радостта лятото запали,
спокойствие в теб цари.
Топлотата нежно гали,
сякаш огън нивите гори.
Чувстата горещи хали,
жегата не пущат до зори.
Вечер непостоянна есен,
събрала всичко досега.
Щастието е топла песен,
умора студената тъга.
Момент кратък не лесен,
подкрепен от младостта.
Земята огън побеждава,
въздух пламъкът крепи.
Наслада времето дарява,
със сезоните ти четири.
Любов вечността отдава,
с връзката в душите ни.
© Георги Сираков Всички права запазени