8.02.2020 г., 0:02

Сезоните в Нея

1.3K 0 0

Всеки ден започва в зима,
щом от сън се върнеш.
Мразовита моя любима,
щом с виелица обгърнеш.
Снежинка лека неделима,
щом кафето си погълнеш.

 

Пролетта пристига скоро,
щом е светлина в очите.
Разцъфнала си моя горо,
сбъднат сън в мечтите.
Усещам цветовете много,
щом нежност ме обсипе .

 

Радостта лятото запали,
спокойствие в теб цари.
Топлотата нежно гали,
сякаш огън нивите гори.
Чувстата горещи хали, 
жегата не пущат до зори.

 

Вечер непостоянна есен,
събрала всичко досега.
Щастието е топла песен,
умора студената тъга.
Момент кратък не лесен,
подкрепен от младостта.

 

Земята огън побеждава,
въздух пламъкът крепи.
Наслада времето дарява,
със сезоните ти четири.
Любов вечността отдава,
с връзката в душите ни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Сираков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....