8 февр. 2020 г., 00:02

Сезоните в Нея

1.2K 0 0

Всеки ден започва в зима,
щом от сън се върнеш.
Мразовита моя любима,
щом с виелица обгърнеш.
Снежинка лека неделима,
щом кафето си погълнеш.

 

Пролетта пристига скоро,
щом е светлина в очите.
Разцъфнала си моя горо,
сбъднат сън в мечтите.
Усещам цветовете много,
щом нежност ме обсипе .

 

Радостта лятото запали,
спокойствие в теб цари.
Топлотата нежно гали,
сякаш огън нивите гори.
Чувстата горещи хали, 
жегата не пущат до зори.

 

Вечер непостоянна есен,
събрала всичко досега.
Щастието е топла песен,
умора студената тъга.
Момент кратък не лесен,
подкрепен от младостта.

 

Земята огън побеждава,
въздух пламъкът крепи.
Наслада времето дарява,
със сезоните ти четири.
Любов вечността отдава,
с връзката в душите ни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Сираков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...