Oct 3, 2025, 6:35 PM  

Сезоните в женската съдба

195 5 2

 

 

Пролет, лято, есен, зима,

редуват се във женската съдба,

но не в сезони, нито в години,

а в мигове на устрем и тъга.

 

Ту палава и нежна като пролет,

с усмивката на цъфнало дръвче,

със слънчевите зайчета в очите,

с бълбукащ смях на мъничко дете.

 

През лятото е знойна хубавица,

с развети вятърни коси,

с ухание на хлебната пшеница,

и нощи, пълни със мечти.

 

После есен - златна и дъждовна,

палитра от емоции и страхове,

уверена, но малко уморена,

събира в шепи зрели плодове.

 

А зимата, ех зимата защо е?

- красива, зъзнеща от студ,

с осанката на Ледена кралица,

в сърцето скрила пролетния дух.

 

И пак редува, пролет, лято, есен...

- мигове на устрем и на спад.

Така животът не е само песен,

но цветен е... с различен аромат.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Мезева All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...