Сезоните в женската съдба
Пролет, лято, есен, зима,
редуват се във женската съдба,
но не в сезони, нито в години,
а в мигове на устрем и тъга.
Ту палава и нежна като пролет,
с усмивката на цъфнало дръвче,
със слънчевите зайчета в очите,
с бълбукащ смях на мъничко дете.
През лятото е знойна хубавица,
с развети вятърни коси,
с ухание на хлебната пшеница,
и нощи, пълни със мечти.
После есен - златна и дъждовна,
палитра от емоции и страхове,
уверена, но малко уморена,
събира в шепи зрели плодове.
А зимата, ех зимата защо е?
- красива, зъзнеща от студ,
с осанката на Ледена кралица,
в сърцето скрила пролетния дух.
И пак редува, пролет, лято, есен...
- мигове на устрем и на спад.
Така животът не е само песен,
но цветен е... с различен аромат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени ✍️ Без използване на ИИ
