10 oct 2010, 17:02

Сезонна

619 0 5

 

Есен, есен... Тихо капят

жълти, огнени листа -

пеперуди, медно-златни,

кацат в ниската трева.

 

 

Зима, зима. Пак засвири

злият вятър в брулен клон

и снежинки лекокрили

скриха всичко в бял балтон.

 

 

Пролет, пролет! Ще се втурнеш

тук, със топлия южняк

и в душата ми ще върнеш

онзи, славен веселяк,

 

 

с който, в лятото, щастливи,

ще играят те на вист -

пролет с есен, лято с зима,

той - до тях - с молив и лист.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Христов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...