Сезонна
Есен, есен... Тихо капят
жълти, огнени листа -
пеперуди, медно-златни,
кацат в ниската трева.
Зима, зима. Пак засвири
злият вятър в брулен клон
и снежинки лекокрили
скриха всичко в бял балтон.
Пролет, пролет! Ще се втурнеш
тук, със топлия южняк
и в душата ми ще върнеш
онзи, славен веселяк,
с който, в лятото, щастливи,
ще играят те на вист -
пролет с есен, лято с зима,
той - до тях - с молив и лист.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
