Пролетта бе дълга и красива.

Аз бях до теб, ти вярваше в мен.

С лъчи обливаше ме – бях щастлива.

Възраждаше най-прекрасното в моя ден.

Лятото – страстно и горещо,

събираше телата и душите ни в едно.

От морето те не чувах, а ти казваше ми нещо,

което може би било е за любов.

Настъпи есен. Мрачна и студена.

Аз бях тъжна, безразличен беше ти.

И като листата някак уморена

любовта напусна нашите души.

Сега е зима и глава аз свеждам.

Сърцата ни са скрити под снега.

А така искам да я има оназ надежда,

че ще дойде за теб и мен пролетта.