14 nov 2019, 10:09

Сезонно (и емпатия) 

  Poesía » Verso libre
561 4 9

Измъчих се.

От искане,

от търсене,

от нямане.

Напрягам сили

и нагласям

плочата на грамофона.

С Едит Пиаф

старателно

отричам самотата.

Напрупан прах

се слепва

и попива

миризми

от стари гозби

и летаргия.

Депресията не връхлита.

Тя тихо трупа

паяжини,

скъсани чаршафи

и заплита

мисли на печал,

несбъдване,

обиди стари,

без пощада за амнезия.

Превъзмогвам

някак мързела

и инертно пускам

прахосмукачката.

Пречистена ли съм?!?

© Росилина Хесапчиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??