Сезонно (и емпатия)
Измъчих се.
От искане,
от търсене,
от нямане.
Напрягам сили
и нагласям
плочата на грамофона.
С Едит Пиаф
старателно
отричам самотата.
Напрупан прах
се слепва
и попива
миризми
от стари гозби
и летаргия.
Депресията не връхлита.
Тя тихо трупа
паяжини,
скъсани чаршафи
и заплита
мисли на печал,
несбъдване,
обиди стари,
без пощада за амнезия.
Превъзмогвам
някак мързела
и инертно пускам
прахосмукачката.
Пречистена ли съм?!?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росилина Хесапчиева Всички права запазени
