14.11.2019 г., 10:09 ч.

Сезонно (и емпатия) 

  Поезия » Свободен стих
569 4 9

Измъчих се.

От искане,

от търсене,

от нямане.

Напрягам сили

и нагласям

плочата на грамофона.

С Едит Пиаф

старателно

отричам самотата.

Напрупан прах

се слепва

и попива

миризми

от стари гозби

и летаргия.

Депресията не връхлита.

Тя тихо трупа

паяжини,

скъсани чаршафи

и заплита

мисли на печал,

несбъдване,

обиди стари,

без пощада за амнезия.

Превъзмогвам

някак мързела

и инертно пускам

прахосмукачката.

Пречистена ли съм?!?

© Росилина Хесапчиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??