Измъчих се.
От искане,
от търсене,
от нямане.
Напрягам сили
и нагласям
плочата на грамофона.
С Едит Пиаф
старателно
отричам самотата.
Напрупан прах
се слепва
и попива
миризми
от стари гозби
и летаргия.
Депресията не връхлита.
Тя тихо трупа
паяжини,
скъсани чаршафи
и заплита
мисли на печал,
несбъдване,
обиди стари,
без пощада за амнезия.
Превъзмогвам
някак мързела
и инертно пускам
прахосмукачката.
Пречистена ли съм?!?
© Росилина Хесапчиева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
